За ранно полско производство от едроплодни пипери трябва да се използват сортовете Златен медал 7, Албена, Калинков 800/7, Калинков бял, Сиврия 600, Люлин, Хебър, Бяла капия и от дребноплодните – Джюлюнска шипка 1021 и Пловдивска шипка.

Сортовете пипер за ранно полско производство се отглеждат чрез пикиран разсад. За гъстия разсад трябва да се използват стоманено-стъклени оранжерии и топли парници.

Най-подходящ срок за сеитба в парниците е от 25 януари до 5 февруари, а в другите култивационни съоръжения – от 1 до 15 февруари.

Подготовката на парниците е както при ранните домати.

Сеитбената норма е 6-8 г семена на кв. м. За производството на разсад за един декар са необхими 100-200 г семена.

До поникването на семената се поддържа температура 22 – 25°С и влажност на почвата 70% от ППВ. При тези условия семената поникват за 10-12 дни. След поникването, температурата се понижава и в продължение на две седмици се поддържа през деня 19-21°С при облачно време и 14 до 16°С през нощта. Особено внимание се обръща на навременното отстраняване на кускутата. Води се борба със сеченето по разсада. В случай, че разсадът е изтеглен, подсипва се с торово-почвена смес.

Растенията се пикират във фаза втори същински лист на разстояние 8x 8 или 10 x 5 см в пластмасови оранжерии, полутопли парници и тунели.

В първите 2 – 3 дни след пикирането, температурата се поддържа с 2 – 3°С по-висока от оптималната. До изнасянето на разсада,основните грижи се насочват към поддържане на оптимален режим, проветряване, подхранване при необходимост и закаляване.

За ранно полско производство се избират ветрозащитни площи, с леки глинесто-песъчливи почви, богати на хранителни вещества.

Добри предшественици за пипера са зеленият грах, зеленият фасул, тиквовите култури, разораната тревна смес или люцерна и житните култури.

Пиперът не трябва да се отглежда на едно и също място по-рано от 3 – 4 години.

През есента се извършва оран с обръщане на почвения слой на дълбочина 28 – 30 см, като се внасят 4 – 5 т полуразложен оборски тор на декар и съответни количества фосфорни и калиевни торове, в зависимост от резултатите от агрохимичния анализ на почвата. През март – април, площта се култивира на 16 – 18 см дълбочина, а при силно уплътняване от зимните валежи се преорава на около 20 см, без обръщане на почвения слой. Предпосадъчната подготовка приключва с фрезуване, внасяне на примамки срещу поповото прасе и оформяне на микрорелефа.

За ранния пипер, подходящ профил на почвената повърхност е лехо-браздовият или браздовият. Последният се предпочита при леките и силнопропускливи почви.

Когато реакцията на почвения разтвор е кисела (pH 4,0 – 5,5) при обработката на почвата се внася сатурачна вар, млян варовик и др., тъй като пиперът предпочита неутрална реакция.

Пиперът за ранно полско производство се засажда от 25 април до 5 май, при температура на почвата 15-16°С.

В момента на засаждането, разсадът трябва да има добре развито стъбло с дължина 18-22 см, къси междувъзлови и нормално оформена коренова система.

Пиперът може да се отглежда на дълги бразди при схема 60 x 15 см по едно растение или 60 x 25 см по 2 растения и на профилирана повърхност при схема 80 + 40 + 40 x 15 см и 70 + 45 + 45 x 15 см. При гравитационно напояване, по-добри резултати се получават, когато пиперът се отглежда на двуредови ленти: 90 + 70 x 10 – 12 и 100 + 60 x 10 – 12 см.

Грижите през вегетацията на ранния пипер се свеждат до окопаване, поливане и борба с болести и неприятелите.

По време на вегетацията пиперът се окопава 2 – 3 пъти. Първото окопаване се прави на дълбочина 5 – 6 см, 12 – 14 дни след разсаждането, когато растенията вече са се прихванали.

Второто окопаване се провежда около 10 – 15 дни след първото, когато растенията са оформили масово генеративните си органи. Това окопаване трябва да се комбинира с подхранване на растенията с минерални торове.

Третото окопаване се извършва около 20 дни след второто.

След тези три обработки на почвата, ако много често превалява, или след всяка поливка се провеждат още няколко разрохквания на дълбочина 6 – 8 см.

При нашите условия засега се препоръчва подхранването на пипера с азотни торове да се извършва двукратно – при първото окопаване и 20 – 30 дни по-късно.

На поливането на пипера трябва да се обърне сериозно внимание, като се има предвид неговата чувствителност към преовлажняване. През първия подпериод (от засаждане до начало на плододаване) се полива 2 – 3 пъти при междуполивен период 10-17 дни, а през втория подпериод (начало на плододаване до края на вегетацията) се полива 8 – 12 пъти при междуполивен период 6-8 дни. Поливната норма и през двата подпериода е 35 – 40 кв. м вода на декар.

Пиперът може да се полива чрез дъждуване или гравитационно. Когато се полива гравитационно по бразди, растенията трябва да се предпазват от заливане на кореновата шийка с вода. При използване на водоизточници, заразени с мана, се вземат съответни предпазни мерки.

Борбата с плевелната растителност се води комбинирано чрез обработка на почвата и чрез прилагане на подходящи хербициди.

Прибирането на продукцията започва, когато плодовете са достигнали характерните за сорта едрина и маса, с добре изразени външен вид и вкусови качества. За условията на нашата страна, беритбата започва от втората половина на юни и продължава до края на септември.

Пиперът за консумация в прясно състояние се бере ръчно. Едновременно, с нормално развитите плодове се берат и деформираните, повредените и заболелите, за да се освободят растенията и да не стават източник на зараза.

Добивът от декар е 3,5 – 4 т.

Споделете с приятели: